Служих през 2006. В Карловската танкова. Вече бяхме страна-членка на НАТО. Но нещата си бяха общо взето по старому. С наборни войници, наричани галено "киртаци". Тази армия, която някои искат да върнат. 

От нашата бригада ходеха по Ирак и Афганистан. Два пъти участвах в церемония по изпращането на контингент. От моята бригада имаше военнослужещи, участвали в битката за Кербала. Има филм за нея, полско-български. Хубав е, гледайте го. Но наборната армия не беше като във филмите.
Автоматът ми беше произведен 1968. Танковете бяха над 30-годишни. С недостиг на части и недостиг на гориво. Амортизирани. Но пък ги миехме всеки ден. 
Влекачите бяха яки. Веднъж в халето влезнаха някакви айляци- германско старшилейтенантче и двама други от натовска група на посещение. Гледа един влекач и пита: "Това плячка ли е?" . Кадроваците, барабар с капитана гледат кат пукели- не знаят английски. "Не е плячка"- отговарям. "На въоръжение е".
"Ама това е немски влекач от Втората световна! Такъв съм виждал в музея"- чуди се германецът.
После ми направиха голям проблем за това, нямал съм право да говоря с чужденците, трябвало с изричното разрешение на командира и по одобрени въпроси и отговори. И беше голям проблем, че "съм се направил на много умен и много знаещ езици" 
Нямаше патрони- не ходехме на стрелби. Скубехме тревата по плаца с ръце по цял ден. 
Не само патрони и гориво нямаше- кубинки получихме ден преди клетвата. До тогава трамбовахме плевенския плац с маратонки и цвички.
Нямаше и униформи. Дадоха една за служба и една за парад. И двете бяха няколко номера по-големи и ми стояха като шалвари. 
Кадроваците бяха предимно алкохолизирани отрепки. Тъпи до полуда. Мереха си па-тките в редичка и си палеха пръд-ните. Чалгата се лееше нонстоп и отвсякъде. Кражбата на кебабчета беше геройство.В Карлово поне имаше кебабчета, щото в Плевен ядяхме боб с медуза и ориз с овча лой.Веднъж, в Плевен,  докараха развалена риба, но старшината пак я открадна и на войниците дадоха бобена чорба с гъгрици. Гъгриците изплуваха в казана и лейтенанта ни накара да изсипем половин кило кимион, че да не личи какво е.
През дупка в оградата идваха проститутки- циганки от крайните квартали и близки села.
В дебели пластмасови туби, от ония дето бяха популярни през соца, се внасяше ракия. Ракията се пълнеше в презерваиви, те се пускаха в тубата, отгоре се доливаше вода- така се минаваше проверката. Вечер след 22 ч в поделенията всички са пияни на талпа.
Веднъж в поделението в Карлово дойде някаква международна делегация- от полковник нагоре. Боядисахме паветата с вар и изгоряло машинно масло от танковете, че да бляскат на слънце, постегнахме пейките- вързахме им дъските с тел, че беха изпочупени, оскубахме тревата. После киртаците- тоест наборниците , ги заключиха в едни подземия. Да не ги видят чужденците.
Мене ме забравиха. Аз бех наказан (то често се случваше тва) да изнасям помията от кухнята. И аз я изнесох. С мръсната си соц униформа, щот нали имахме само по една, парадната ни разрешаваха да обличаме само при ГСП (градска отпуска с преспиване), та не питайте ежедневната кога, къде и как се переше  Та, изнесох помията в  две баки, вървейки срещу целата делегация. В очите на американците видях потрес, в очите на германците- стоицизъм, японците се разсмяха неудържимо, македонецът изглеждаше вбесен и само в очите на украинеца се четеше някакво съчувстиве..
Кат споменах униформата и това, че не се переше- ми..градската отпуска (тази за 4 часа ) вървеше по 20 лева, ГСП-то по 50. Ако имаш. Иначе си "гипс". Имахме няколко "Гипса" в поделението- пичове, дето се бъзикаха, че книжките им са заковани за таблата в кабинетите на ротните им командири.

Това е наборната казарма, която патриотите-идиотите искат да върнат.

Иначе- поради някакви причини имам наблюдения чисто професионалните военнослужещи в момента на какво дередже са: мизерни общежития, където мухълът е повече от бетона, хлебарки в апартаменчетата- повече от звездите на небето.
Отрезали са им многото пари дет ги получаваха на пенсиониране. Пък и заплатите като цяло са им нисички. 
Което ме навежда на мисълта, че нищожният процент читави хора, които се забелязваха в професионаната военна служба преди 12 години са напуснали системата. Или са в процес на напускането й.
Останали са само отрепки. (Говоря за редовия състав, иначе сред офицерите, където условията са една идея по-човешки има шанс да се въдят читави.)
Танковете са добавили още годинки отгоре.
Гориво и патрони- не знам дали имат, пък и не ме интересува, честно казано.

Та- армията ни е боеспособна колкото умрела мачка хвърлена в Дунава. 
Честит ден на храбростта.

 

Ми то тва се е искало. Да немаме армия. Да помага Бог.
Аз съм служил 1960-62г. От дузина офицери коита познавах, само един беше боклук. Другите бяха достойни мъже. Камионите от ВСВ бяха изключение (в свързочен полк).
Само една радиостанция беше оттогава - 500 вата, бензинов агрегат, ЕДИН ДИОД колкото 10-литлова дамаджана и антена... Пехотата беше с модерно оръжие, а ние - с манлихери и тулски винтовки. Но стрелби и учения се провеждаха редовно. ИМАШЕ ДЪРЖАВА.!!!