Понеже покрай празниците бях консумирал доста въглехидрати и имах много излишна енергия, по стар навик я използвах за Астрална проекция. 
По принцип подобни АП нямат конкретна цел и просто пътешествам из световете от чисто любопитство, с изследователска цел. Този път намерението ме отведе на място, което не познавах. Намирах се насред модерен, футуристичен град. Широк булевард, по който шахматно се виждаха групички небостъргачи- по два-три, оформени в малки бизнес центрове от едната страна на улицата, от другата.. беше зима, но имаше много дървета и тротоартите между небостъргачите бяха добре оформени, с хубави плочки и поддържани зелени площи.
По булеварда се движеха превозни средства в масленозелен цвят, приличащи на по-заоблени и "муцунести" версии на влаковете "Сименс".
Влязох в едно от тях, където заговорих ватмана. ( Всъщност докоснах сънното съзнание на човека. Който е запознат с АП, знае, че може да се влиза в сънищата чрез нея, в случая влязох в съня на местен жител- ватман на зеленото превозно средство, което се оказа най-обикновен трамвай).
"Къде сме?" - викам.
"Е София"- отговаря ми човекът.
..хубава работа. София. Изтеглих от Акаша пространство-карта и наложих моята представа за града, върху това, което виждам. Оказа се, че се намирам точно на кръстовището на булевард "България" и улица "Васил Стефанов". Доста непознат в съвремието район за мен, аз живея на Ботевградско и към оная част на София не ходя.
Но така или иначе, това зад мен, което днес е Околовръстното , в онази София беше просто широк булевард, обособяващ модерен, изпълнен с високи жилищни блокове квартал. 
"А кога сме? Коя година сме?"- питам.
"Е 2070", отговаря ми онзи.
..браво бе.. 50 години напред в бъдещето.
"Как се казваш?"
"Любо"
"И какво правиш?"
"Е карам трамвая"
..така разбрах, че зеленото нещо всъщност е трамвай. Доста по-дълго е от съвременните си събратя, бързо е, безшумно и някак си тумбесто.
"Че какво, това да не е Седмицата?"
"А, не, тоя трамвай кара работниците за завода, е там"- Любо махна неопределено с ръка в посока "Манастирски ливади" или "Мотописта".
"Значи.. България се е оправила?"- погледнах го въпросително.
"Е има работа, всичко. Спокойно е"- отговори Любо.
В този момент усетих придърпването, което означаваше, че астралното ми пътуване е към своя край. Концентрирах се и засилих контрола върху съня-проекция, за да остана още малко.
"Абе, я кажи, имаше ли Трета световна война?"
"Епа имаше, имаше"
"Тежка ли беше?"
"Е три години и половина" - Любо говореше с досада, сякаш общуваше с пълен идиот. 
"Загубихме ли територии?"
"Не, ама Черно море пострада"
"Че какво му е на морето?" - попитах аз изненадан.
"Е не можеш вече да се изкъпеш там"- ухили се ватманът, малко злобно и подигравателно.

В този момент усетих опъна и биологичното ми тяло ме дръпна назад, запасите от енергия и хормонът, благодарение на който се осъществява Астрална прокеция вече бяха тотално изчерпани.

Оставил съм един странен сън в главата на един още нероден ватман.
И множество въпроси в моята...