Постинг
01.01.2019 20:14 -
София след 50 години-пророчество
Понеже покрай празниците бях консумирал доста въглехидрати и имах много излишна енергия, по стар навик я използвах за Астрална проекция.
По принцип подобни АП нямат конкретна цел и просто пътешествам из световете от чисто любопитство, с изследователска цел. Този път намерението ме отведе на място, което не познавах. Намирах се насред модерен, футуристичен град. Широк булевард, по който шахматно се виждаха групички небостъргачи- по два-три, оформени в малки бизнес центрове от едната страна на улицата, от другата.. беше зима, но имаше много дървета и тротоартите между небостъргачите бяха добре оформени, с хубави плочки и поддържани зелени площи.
По булеварда се движеха превозни средства в масленозелен цвят, приличащи на по-заоблени и "муцунести" версии на влаковете "Сименс".
Влязох в едно от тях, където заговорих ватмана. ( Всъщност докоснах сънното съзнание на човека. Който е запознат с АП, знае, че може да се влиза в сънищата чрез нея, в случая влязох в съня на местен жител- ватман на зеленото превозно средство, което се оказа най-обикновен трамвай).
"Къде сме?" - викам.
"Е София"- отговаря ми човекът.
..хубава работа. София. Изтеглих от Акаша пространство-карта и наложих моята представа за града, върху това, което виждам. Оказа се, че се намирам точно на кръстовището на булевард "България" и улица "Васил Стефанов". Доста непознат в съвремието район за мен, аз живея на Ботевградско и към оная част на София не ходя.
Но така или иначе, това зад мен, което днес е Околовръстното , в онази София беше просто широк булевард, обособяващ модерен, изпълнен с високи жилищни блокове квартал.
"А кога сме? Коя година сме?"- питам.
"Е 2070", отговаря ми онзи.
..браво бе.. 50 години напред в бъдещето.
"Как се казваш?"
"Любо"
"И какво правиш?"
"Е карам трамвая"
..така разбрах, че зеленото нещо всъщност е трамвай. Доста по-дълго е от съвременните си събратя, бързо е, безшумно и някак си тумбесто.
"Че какво, това да не е Седмицата?"
"А, не, тоя трамвай кара работниците за завода, е там"- Любо махна неопределено с ръка в посока "Манастирски ливади" или "Мотописта".
"Значи.. България се е оправила?"- погледнах го въпросително.
"Е има работа, всичко. Спокойно е"- отговори Любо.
В този момент усетих придърпването, което означаваше, че астралното ми пътуване е към своя край. Концентрирах се и засилих контрола върху съня-проекция, за да остана още малко.
"Абе, я кажи, имаше ли Трета световна война?"
"Епа имаше, имаше"
"Тежка ли беше?"
"Е три години и половина" - Любо говореше с досада, сякаш общуваше с пълен идиот.
"Загубихме ли територии?"
"Не, ама Черно море пострада"
"Че какво му е на морето?" - попитах аз изненадан.
"Е не можеш вече да се изкъпеш там"- ухили се ватманът, малко злобно и подигравателно.
В този момент усетих опъна и биологичното ми тяло ме дръпна назад, запасите от енергия и хормонът, благодарение на който се осъществява Астрална прокеция вече бяха тотално изчерпани.
Оставил съм един странен сън в главата на един още нероден ватман.
И множество въпроси в моята...
По принцип подобни АП нямат конкретна цел и просто пътешествам из световете от чисто любопитство, с изследователска цел. Този път намерението ме отведе на място, което не познавах. Намирах се насред модерен, футуристичен град. Широк булевард, по който шахматно се виждаха групички небостъргачи- по два-три, оформени в малки бизнес центрове от едната страна на улицата, от другата.. беше зима, но имаше много дървета и тротоартите между небостъргачите бяха добре оформени, с хубави плочки и поддържани зелени площи.
По булеварда се движеха превозни средства в масленозелен цвят, приличащи на по-заоблени и "муцунести" версии на влаковете "Сименс".
Влязох в едно от тях, където заговорих ватмана. ( Всъщност докоснах сънното съзнание на човека. Който е запознат с АП, знае, че може да се влиза в сънищата чрез нея, в случая влязох в съня на местен жител- ватман на зеленото превозно средство, което се оказа най-обикновен трамвай).
"Къде сме?" - викам.
"Е София"- отговаря ми човекът.
..хубава работа. София. Изтеглих от Акаша пространство-карта и наложих моята представа за града, върху това, което виждам. Оказа се, че се намирам точно на кръстовището на булевард "България" и улица "Васил Стефанов". Доста непознат в съвремието район за мен, аз живея на Ботевградско и към оная част на София не ходя.
Но така или иначе, това зад мен, което днес е Околовръстното , в онази София беше просто широк булевард, обособяващ модерен, изпълнен с високи жилищни блокове квартал.
"А кога сме? Коя година сме?"- питам.
"Е 2070", отговаря ми онзи.
..браво бе.. 50 години напред в бъдещето.
"Как се казваш?"
"Любо"
"И какво правиш?"
"Е карам трамвая"
..така разбрах, че зеленото нещо всъщност е трамвай. Доста по-дълго е от съвременните си събратя, бързо е, безшумно и някак си тумбесто.
"Че какво, това да не е Седмицата?"
"А, не, тоя трамвай кара работниците за завода, е там"- Любо махна неопределено с ръка в посока "Манастирски ливади" или "Мотописта".
"Значи.. България се е оправила?"- погледнах го въпросително.
"Е има работа, всичко. Спокойно е"- отговори Любо.
В този момент усетих придърпването, което означаваше, че астралното ми пътуване е към своя край. Концентрирах се и засилих контрола върху съня-проекция, за да остана още малко.
"Абе, я кажи, имаше ли Трета световна война?"
"Епа имаше, имаше"
"Тежка ли беше?"
"Е три години и половина" - Любо говореше с досада, сякаш общуваше с пълен идиот.
"Загубихме ли територии?"
"Не, ама Черно море пострада"
"Че какво му е на морето?" - попитах аз изненадан.
"Е не можеш вече да се изкъпеш там"- ухили се ватманът, малко злобно и подигравателно.
В този момент усетих опъна и биологичното ми тяло ме дръпна назад, запасите от енергия и хормонът, благодарение на който се осъществява Астрална прокеция вече бяха тотално изчерпани.
Оставил съм един странен сън в главата на един още нероден ватман.
И множество въпроси в моята...
Как Русия ще надживее Европа и ще стане ...
Някакво анонимно безполово същество, ком...
Актуална снимка на русофоб чакащ Русия д...
Някакво анонимно безполово същество, ком...
Актуална снимка на русофоб чакащ Русия д...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари